17.08.2007 г., 0:17

Преди да ти се доверя...

816 0 13
 

За миг си представих,че няма да те има,

но белегът в душата ми още личи...

Измина вече цяла година.

Сърцето белязано след тебе гори...


В отломъка на старата хартия,

в чиито гънки скривах страховете си,

сълзите мои тихо ще попия

и плахо ще се приютя в ръцете ти...


Пред мене изборът застава

да ме боли или да ти се доверя...

Съдбата пари,грешки не прощава...

Да плача тихомълком и да разбера...


Не бива.И вече няма време.

Живот си върви.

За мен остава едно ръждиво бреме,

онзи тежък белег и тялото в сълзИ.


Ще ме оставиш още ненаситна,

със сетната ми жажда във дъжда,

ще се измъчвам,капка кръв ще сипя

в изстрадалата плачеща душа...


А сенките единствено без свян ще ме прикриват,

ще стенат за поредното ми престъпление,

следи след мен завинаги в нощта изтриват

aплодисменти за греховното ми представление!...


Да ти се доверя?Дано не съжалявам,

ако преди това умра,

за теб отново аз ще страдам,

преди да ти се доверя...

                                  ...преди да ти се доверя... 
 
                                                                               ***Vampire_Blood_Kiss***

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...