9 dic 2006, 9:41

преди и сега

  Poesía
773 0 3

Преди да ме срещнеш била съм...
в друг живот или някоя друга любов,
все едно днес съм във теб, истинска съм,
защото ме сънуваш със дъх на живот.
Аз съм тук, във капките есенни, тъжни,
а се стекох с очите им. Там под дъжда.
Не ме търси  във клонките пролетни,
аз си тръгнах преди зимата, със есента.
Плаках с вятъра, ти чу ги сълзите ми,
стенех с бурята, защото в нея аз бях...
После си тръгнах от дните, годините...
все едно,  не  съм живяла...  не бях.
Стъпки ли търсиш, няма ги, дъх или просто
любов? Аз съм била някъде, някога.
Днес ме има и съм в  тебе любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...