9.12.2006 г., 9:41

преди и сега

768 0 3

Преди да ме срещнеш била съм...
в друг живот или някоя друга любов,
все едно днес съм във теб, истинска съм,
защото ме сънуваш със дъх на живот.
Аз съм тук, във капките есенни, тъжни,
а се стекох с очите им. Там под дъжда.
Не ме търси  във клонките пролетни,
аз си тръгнах преди зимата, със есента.
Плаках с вятъра, ти чу ги сълзите ми,
стенех с бурята, защото в нея аз бях...
После си тръгнах от дните, годините...
все едно,  не  съм живяла...  не бях.
Стъпки ли търсиш, няма ги, дъх или просто
любов? Аз съм била някъде, някога.
Днес ме има и съм в  тебе любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...