Ах, каква усмивка имах преди,
изпълнена с радост, незагасваща с дни.
За маска използвам я сега.
Зад нея крия моята тъга.
А очите ми, от щастие затрептели,
сега достигат своите предели,
в старание да спират сълзите,
с празнотата заменят искрите.
Устните ми, от самота напукани,
жадуват горещо да бъдат целувани.
А сърцето ми, до скоро бурно туптяло,
сега с тишината се е сляло. ...