Преди и сега
701
0
3
Ах, каква усмивка имах преди,
изпълнена с радост, незагасваща с дни.
За маска използвам я сега.
Зад нея крия моята тъга.
А очите ми, от щастие затрептели,
сега достигат своите предели,
в старание да спират сълзите,
с празнотата заменят искрите.
Устните ми, от самота напукани,
жадуват горещо да бъдат целувани.
А сърцето ми, до скоро бурно туптяло,
сега с тишината се е сляло.
Преди колко щастлива бях,
сега, за преди, аз сълза пролях...
© Теодора Кръстева All rights reserved.
мерси все пак за критиката 
