29 jun 2008, 14:05
Преди изгрева...
Горещият въздух консервира мечти
и глухо нашепва цитоплазмени рими.
Някак безчувствено земята боли,
когато вятърът отпива от мене.
Улични кучета гонят се в кръг,
едното препъва се в бледа усмивка.
Танцът не секва, поглъщат... Живот.
Със кучешки думи молят за прошка.
Небето плаче върху две голи тела.
Леко потрепват докоснали се едва.
Дъждът ги прегръща, нощта - приютява
И в новото Утре изгряват... в забрава.
и глухо нашепва цитоплазмени рими.
Някак безчувствено земята боли,
когато вятърът отпива от мене.
Улични кучета гонят се в кръг,
едното препъва се в бледа усмивка.
Танцът не секва, поглъщат... Живот.
Със кучешки думи молят за прошка.
Небето плаче върху две голи тела.
Леко потрепват докоснали се едва.
Дъждът ги прегръща, нощта - приютява
И в новото Утре изгряват... в забрава.
© Светослав Николов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Харесва ми и тъгата и усещането за необратимост!
Поздрав! -
първите два куплета са екстра, в последния нещо си сменил филма, т.е. ритъма... а и идейката, май...
позрави
-
аз пък съм решил да ида много сам само с цигарите на брега на Дунав рано сутринта преди, за да посрещна слънцето с надежда. На Джулай Морнинг... Вселената мълчи, братле, само сълзите нашепват за болката.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
хареса ми...