29.06.2008 г., 14:05 ч.
Преди изгрева...
Горещият въздух консервира мечти
и глухо нашепва цитоплазмени рими.
Някак безчувствено земята боли,
когато вятърът отпива от мене.
Улични кучета гонят се в кръг,
едното препъва се в бледа усмивка.
Танцът не секва, поглъщат... Живот.
Със кучешки думи молят за прошка.
Небето плаче върху две голи тела.
Леко потрепват докоснали се едва.
Дъждът ги прегръща, нощта - приютява
И в новото Утре изгряват... в забрава.
и глухо нашепва цитоплазмени рими.
Някак безчувствено земята боли,
когато вятърът отпива от мене.
Улични кучета гонят се в кръг,
едното препъва се в бледа усмивка.
Танцът не секва, поглъщат... Живот.
Със кучешки думи молят за прошка.
Небето плаче върху две голи тела.
Леко потрепват докоснали се едва.
Дъждът ги прегръща, нощта - приютява
И в новото Утре изгряват... в забрава.
© Светослав Николов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Харесва ми и тъгата и усещането за необратимост!
Поздрав! -
първите два куплета са екстра, в последния нещо си сменил филма, т.е. ритъма... а и идейката, май...
позрави
-
аз пък съм решил да ида много сам само с цигарите на брега на Дунав рано сутринта преди, за да посрещна слънцето с надежда. На Джулай Морнинг... Вселената мълчи, братле, само сълзите нашепват за болката.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
хареса ми...