Преди изгрева...
Горещият въздух консервира мечти
и глухо нашепва цитоплазмени рими.
Някак безчувствено земята боли,
когато вятърът отпива от мене.
Улични кучета гонят се в кръг,
едното препъва се в бледа усмивка.
Танцът не секва, поглъщат... Живот.
Със кучешки думи молят за прошка.
Небето плаче върху две голи тела.
Леко потрепват докоснали се едва.
Дъждът ги прегръща, нощта - приютява
И в новото Утре изгряват... в забрава.
и глухо нашепва цитоплазмени рими.
Някак безчувствено земята боли,
когато вятърът отпива от мене.
Улични кучета гонят се в кръг,
едното препъва се в бледа усмивка.
Танцът не секва, поглъщат... Живот.
Със кучешки думи молят за прошка.
Небето плаче върху две голи тела.
Леко потрепват докоснали се едва.
Дъждът ги прегръща, нощта - приютява
И в новото Утре изгряват... в забрава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Николов Все права защищены
