20 sept 2007, 8:12

Преди,сега и после

  Poesía
739 1 5
Минало, удавено в пороя на годините,
взира се в лицето ти и никой не познава.
Спомените литнали са  с пушекът в комините,
а леден глас те пита:
                                     "
Какъв си бил тогава?"


Натрупваш безразличност след всеки следващ съд,
треперещият плод в душата ти узрява,
във бъдещето виждаш един неясен път,
а леден глас те пита:
                                     "
Какъв си ти тогава?"


Последната надежда погребана изстива
и цвете непосято в краката ти поставя.
Тук всеки, който дойде, от теб ще си отива,
а леден глас те пита:
                                     "Какъв ще си тогава?"


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...