Преди,сега и после
Минало, удавено в пороя на годините,
взира се в лицето ти и никой не познава.
Спомените литнали са с пушекът в комините,
а леден глас те пита:
"Какъв си бил тогава?"
Натрупваш безразличност след всеки следващ съд,
треперещият плод в душата ти узрява,
във бъдещето виждаш един неясен път,
а леден глас те пита:
"Какъв си ти тогава?"
Последната надежда погребана изстива
и цвете непосято в краката ти поставя.
Тук всеки, който дойде, от теб ще си отива,
а леден глас те пита:
"Какъв ще си тогава?"
взира се в лицето ти и никой не познава.
Спомените литнали са с пушекът в комините,
а леден глас те пита:
"Какъв си бил тогава?"
Натрупваш безразличност след всеки следващ съд,
треперещият плод в душата ти узрява,
във бъдещето виждаш един неясен път,
а леден глас те пита:
"Какъв си ти тогава?"
Последната надежда погребана изстива
и цвете непосято в краката ти поставя.
Тук всеки, който дойде, от теб ще си отива,
а леден глас те пита:
"Какъв ще си тогава?"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Косева Всички права запазени
поздрав!