Sep 20, 2007, 8:12 AM

Преди,сега и после

Poetry

735 1 5

Минало, удавено в пороя на годините,
взира се в лицето ти и никой не познава.
Спомените литнали са с пушекът в комините,
а леден глас те пита:
                                     "Какъв си бил тогава?"

Натрупваш безразличност след всеки следващ съд,
треперещият плод в душата ти узрява,
във бъдещето виждаш един неясен път,
а леден глас те пита:
                                     "Какъв си ти тогава?"

Последната надежда погребана изстива
и цвете непосято в краката ти поставя.
Тук всеки, който дойде, от теб ще си отива,
а леден глас те пита:
                                     "Какъв ще си тогава?"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gothwolf (Християн)

Харесва ми описанието на цикъла на живота... Минало-настояще-бъдеще - едно неделимо цяло.
Стихотворението е наистина чудесно, па макар и малко реалистично тъжно.

2007-10-06T21:32:56+03:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Доста философско за тази възраст! Питам се - как ли ще пишеш след още толкова?... Пиши! Има защо!

2007-10-04T11:51:59+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Позравления!

2007-09-20T12:22:32+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Прекрасна идея , Петя , прекрасен стих. С обич.

2007-09-20T09:49:17+03:00
anubhis (Ивелина Димитрова)

прекрасно е,макар и тъжнопоздрав!

2007-09-20T08:16:33+03:00