10 ago 2005, 9:06

Преди смъртта

  Poesía
1.8K 0 2
В един момент ти спираш да усещаш
да искаш,да мечтаеш и да бъдеш нещо,
да съществуваш,дишаш или да ридаеш,
да се усмихваш...
                         А защо не знаеш!

Пред тебе всичко бавно губи смисъл-
каквото искал си го казал,ако не-си писал
писма любовни;искаш да ти е простено-
странно желание от смърт родено.

Съзнаваш-тялото било е сцена,
сърцето писало сценария-поема,
душата бе умела в таз пиеса,
но вече спуска се финалната завеса.

И всички чувства ти събираш-дъх последен!
Светът е топло място,ала ти си леден.
Последно 'сбогом'-после идва края-
пред теб е пътят,водещ те към рая...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ами така го почувствах една вечер и си помислих,какво ли ще излезе...
    то взе,че излезе
  • Много добре написано,но не ли рано за такива мисли

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...