В един момент ти спираш да усещаш
да искаш,да мечтаеш и да бъдеш нещо,
да съществуваш,дишаш или да ридаеш,
да се усмихваш...
А защо не знаеш!
Пред тебе всичко бавно губи смисъл-
каквото искал си го казал,ако не-си писал
писма любовни;искаш да ти е простено-
странно желание от смърт родено.
Съзнаваш-тялото било е сцена,
сърцето писало сценария-поема,
душата бе умела в таз пиеса, ...