Aug 10, 2005, 9:06 AM

Преди смъртта

  Poetry
1.8K 0 2
В един момент ти спираш да усещаш
да искаш,да мечтаеш и да бъдеш нещо,
да съществуваш,дишаш или да ридаеш,
да се усмихваш...
                         А защо не знаеш!

Пред тебе всичко бавно губи смисъл-
каквото искал си го казал,ако не-си писал
писма любовни;искаш да ти е простено-
странно желание от смърт родено.

Съзнаваш-тялото било е сцена,
сърцето писало сценария-поема,
душата бе умела в таз пиеса,
но вече спуска се финалната завеса.

И всички чувства ти събираш-дъх последен!
Светът е топло място,ала ти си леден.
Последно 'сбогом'-после идва края-
пред теб е пътят,водещ те към рая...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

  • ами така го почувствах една вечер и си помислих,какво ли ще излезе...
    то взе,че излезе
  • Много добре написано,но не ли рано за такива мисли

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...