10 авг. 2005 г., 09:06

Преди смъртта

1.8K 0 2
В един момент ти спираш да усещаш
да искаш,да мечтаеш и да бъдеш нещо,
да съществуваш,дишаш или да ридаеш,
да се усмихваш...
                         А защо не знаеш!

Пред тебе всичко бавно губи смисъл-
каквото искал си го казал,ако не-си писал
писма любовни;искаш да ти е простено-
странно желание от смърт родено.

Съзнаваш-тялото било е сцена,
сърцето писало сценария-поема,
душата бе умела в таз пиеса,
но вече спуска се финалната завеса.

И всички чувства ти събираш-дъх последен!
Светът е топло място,ала ти си леден.
Последно 'сбогом'-после идва края-
пред теб е пътят,водещ те към рая...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ами така го почувствах една вечер и си помислих,какво ли ще излезе...
    то взе,че излезе
  • Много добре написано,но не ли рано за такива мисли

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....