Преди тебе зная

Аз зная - погледът ти тича

след ония две нозе.

Ръцете тънки те привличат,

нежен поглед те зове.

И зная - тя е преди мене,

втора съм за сетен път.

Пак боря се с голямо време,

моят миг е само лъх.

Не знаех, че така ще бъде -

да поискам искащ друг.

До късно зная, че си буден,

ала "лека нощ" отдавна чух.

Не знаеш, че обичаш нея,

аз обичам, искам теб.

Без глас сърцето ти более,

моите устни - кратък лек.

Как зная, че сега си влюбен

в онзи лъч, обаче, чужд?

На изгрева е пътят труден,

залезът ми е във дъжд.

Всички знаем - чуждото е скъпо,

смях елмазен в блян струи.

Пък моето сърце нечуто -

твърде евтино, уви!

Те знаят - моята догаря.

Фитилът ни умря от студ.

Восъкът самичък се стопява

в нищожност - безжизнена плът.

Ти знаеш - страст желаеш,

ала всичко е до там.

За милувки по-силни копнееш.

Изгорих за тебе целия си плам.

Аз зная, време е да знаеш,

че узнах и осъзнай -

тя знае! И за теб познала

моето знание е в край...