Преди тебе зная
Аз зная - погледът ти тича
след ония две нозе.
Ръцете тънки те привличат,
нежен поглед те зове.
И зная - тя е преди мене,
втора съм за сетен път.
Пак боря се с голямо време,
моят миг е само лъх.
Не знаех, че така ще бъде -
да поискам искащ друг.
До късно зная, че си буден,
ала "лека нощ" отдавна чух.
Не знаеш, че обичаш нея,
аз обичам, искам теб.
Без глас сърцето ти более,
моите устни - кратък лек.
Как зная, че сега си влюбен
в онзи лъч, обаче, чужд?
На изгрева е пътят труден,
залезът ми е във дъжд.
Всички знаем - чуждото е скъпо,
смях елмазен в блян струи.
Пък моето сърце нечуто -
твърде евтино, уви!
Те знаят - моята догаря.
Фитилът ни умря от студ.
Восъкът самичък се стопява
в нищожност - безжизнена плът.
Ти знаеш - страст желаеш,
ала всичко е до там.
За милувки по-силни копнееш.
Изгорих за тебе целия си плам.
Аз зная, време е да знаеш,
че узнах и осъзнай -
тя знае! И за теб познала
моето знание е в край...
© Надежда Всички права запазени