21 feb 2005, 16:12

Преди утрото

  Poesía
1.2K 0 0
Преди уторото
( на Иван)

В синьото езеро с лотосите
камък хвърли, без да се замислиш,
и уплаши лебедите, белите,
за да ме накажеш.

Боядиса ми в черно небето,
огради ми слънцето с тел.
Сложи параван пред полето,
убеди ме, че всичко си взел.

Посипа ми с пепел косите,
прекърши ми едното крило,
унищожи ми мечтите
и ми постави седло.

Разплака ми и двете очи,
порица ми всичко свято,
накара тишината да крещи,
но ми остави самотата.

Целуна нежно двете сълзи,
обърна се и си отиде.
Накара ме да плача до зори
и да повтарям твоето име.

Когато утрото завари ме в скръб,
разбрах колко мъка съм понесла.
Преди вярвах само на теб,
сега - Само на себе си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна П Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...