21.02.2005 г., 16:12

Преди утрото

1.2K 0 0
Преди уторото
( на Иван)

В синьото езеро с лотосите
камък хвърли, без да се замислиш,
и уплаши лебедите, белите,
за да ме накажеш.

Боядиса ми в черно небето,
огради ми слънцето с тел.
Сложи параван пред полето,
убеди ме, че всичко си взел.

Посипа ми с пепел косите,
прекърши ми едното крило,
унищожи ми мечтите
и ми постави седло.

Разплака ми и двете очи,
порица ми всичко свято,
накара тишината да крещи,
но ми остави самотата.

Целуна нежно двете сълзи,
обърна се и си отиде.
Накара ме да плача до зори
и да повтарям твоето име.

Когато утрото завари ме в скръб,
разбрах колко мъка съм понесла.
Преди вярвах само на теб,
сега - Само на себе си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна П Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...