Предизвикано

30 sept 2007, 12:43

Poesía

587 0 2

Когато те достигне обич,

тогава душата ти танцува,

тогава няма мисъл,

тогава се досещаш за думи спели...

Тогава виждаш,

че тъгата ти била е сляпа,

тогава си припомняш

твойто кратко зимно слънце

и стаята с леглото в ъгъла...

Докосването първо,

от него спря да дишаш даже...

А дните ти, в които ви е нямало,

ви гледат...

как устните откриват твойте устни...

Луната се усмихва през стъклото...

Забравили сте, че навън остана свят,

този, от който като избягахте

се скрихте в тази стая,

убежище за двете ви души,

за клетите самотници природни,

които се даряват вече с вечност...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

inaMay (Калина Костова)

2008-01-24T14:27:52+02:00

Благодаря ти, Маги! С този стих беше последното ми влизане тук. Не намерих утеха за смелост. Доста дълъг път вървях оттогава - сама излязох с блог. Но "Откровения" е мястото, окъдето започнах... И пак се върнах. Радвам се, че ти харесва старото мое, а виждам, че и новото не пропускаш! Откровена е радостта ми! С обич!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-23T13:54:19+02:00

Толкова е хубаво!
как съм пропуснала...
с обич, Калина.