4 ene 2012, 14:25

Предизвикано

  Poesía
1.1K 2 7

Ах, как ми втръсна от клишета,

от банални рими, от обич по навик.

Да ми казват, че така е прието,

че в бурно море най се дави.

Аз пък съм все във бурното,

но не се давя, а смело плувам.

Всъщност как да ви кажа културно,

че животът във рамка не струва?

Малко ли неща са банални,

че и да знам какво ще се случи.

Вие следвайте патриархалното –

женитба, деца, после внуче.

Мислете ме като птица загубена,

но не ми се слива с народа.

А вие си заспивайте „влюбени”,

докато мислите пак за развода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...