Jan 4, 2012, 2:25 PM

Предизвикано

  Poetry
1.1K 2 7

Ах, как ми втръсна от клишета,

от банални рими, от обич по навик.

Да ми казват, че така е прието,

че в бурно море най се дави.

Аз пък съм все във бурното,

но не се давя, а смело плувам.

Всъщност как да ви кажа културно,

че животът във рамка не струва?

Малко ли неща са банални,

че и да знам какво ще се случи.

Вие следвайте патриархалното –

женитба, деца, после внуче.

Мислете ме като птица загубена,

но не ми се слива с народа.

А вие си заспивайте „влюбени”,

докато мислите пак за развода!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...