Patrizzia (Надежда Ангелова)
2256 18492
11 oct 2019, 8:00  

Предизвикано 

  Poesía » Filosófica
480 10 13

Дали се къса пъпната ми връв,
която казват тръгвала от Бога,
и с колене, издраскани до кръв,
се моля с думи прости, както мога.

Дали съм грешна? Сигурно. Не знам.
Да съгрешиш, приятели помагат,
а в покаянието все си сам,
дори слугите божиите бягат.

И на амвона ляга суета.
Иконите очите си извръщат.
Молитви, разпиляни по света,
безбожници и вярващи прегръщат.

По-бяла и от ангелско крило,
душата ми докосва всяка рана.
От юдите... Простено им било,
след моята молитва неразбрана.

А Бог не е молитва или храм
в очите на сирака, там го няма.
И има ад. И Tой ни чака там.
Да Му простим, че раят е измама.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не се лутам, Бени, питам се...
  • Стихът е много красив, емоционален, въздействащ!...
    Но, макар че го прочетох повторно, посланието остана неясно и противоречиво... Има такива моменти, когато душата ни се лута... Но важен е стремежът към истината и любовта...
  • Марийче, сенсей, Роси, Стани, Стойчо, Магьоснице, Меги, благодаря ви! От сърце! Щурче, LY! Ани, миличка, ако няма обич и човечност, вярата е безпредметна. Рай, ад, Бог...А преди тях (би трябвало) да са Човеците, иначе всичко е утопия.
  • Еха!
  • Браво, Наде...но нека има Надежда!
  • Ако няма рай,тогава защо го търсим в ада?
  • Хареса ми като откровение. Само ще ти кажа: вярата в очите на сирака много често го е измъквала от ада, а обратното, го е запращало още по-дълбоко в дълбините му, защото в основата му стои гнева и отрицанието.
    Атеистка съм по презумпция. Това са наблюдения от житейската ми професионална практика.
  • Умопомрачително!
  • Страхотно!
  • Много силно и въздействащо! Моите почитания и аплодисменти!
  • Ъмм!
    Без коментар! Оте!
  • Красиво и умно...
  • Наде... ❤️ Отново прекрасна творба!
    Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??