Предизвикано
Дали се къса пъпната ми връв,
която казват тръгвала от Бога,
и с колене, издраскани до кръв,
се моля с думи прости, както мога.
Дали съм грешна? Сигурно. Не знам.
Да съгрешиш, приятели помагат,
а в покаянието все си сам,
дори слугите божиите бягат.
И на амвона ляга суета.
Иконите очите си извръщат.
Молитви, разпиляни по света,
безбожници и вярващи прегръщат.
По-бяла и от ангелско крило,
душата ми докосва всяка рана.
От юдите... Простено им било,
след моята молитва неразбрана.
А Бог не е молитва или храм
в очите на сирака, там го няма.
И има ад. И Tой ни чака там.
Да Му простим, че раят е измама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
