Предизвикано
Дали се къса пъпната ми връв,
която казват тръгвала от Бога,
и с колене, издраскани до кръв,
се моля с думи прости, както мога.
Дали съм грешна? Сигурно. Не знам.
Да съгрешиш, приятели помагат,
а в покаянието все си сам,
дори слугите божиите бягат.
И на амвона ляга суета.
Иконите очите си извръщат.
Молитви, разпиляни по света,
безбожници и вярващи прегръщат.
По-бяла и от ангелско крило,
душата ми докосва всяка рана.
От юдите... Простено им било,
след моята молитва неразбрана.
А Бог не е молитва или храм
в очите на сирака, там го няма.
И има ад. И Tой ни чака там.
Да Му простим, че раят е измама.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не се лутам, Бени, питам се...
-
Стихът е много красив, емоционален, въздействащ!...
Но, макар че го прочетох повторно, посланието остана неясно и противоречиво... Има такива моменти, когато душата ни се лута... Но важен е стремежът към истината и любовта... -
Марийче, сенсей, Роси, Стани, Стойчо, Магьоснице, Меги, благодаря ви! От сърце! Щурче, LY! Ани, миличка, ако няма обич и човечност, вярата е безпредметна. Рай, ад, Бог...А преди тях (би трябвало) да са Човеците, иначе всичко е утопия.
-
Еха!
-
Браво, Наде...но нека има Надежда!
-
Ако няма рай,тогава защо го търсим в ада?
-
Хареса ми като откровение. Само ще ти кажа: вярата в очите на сирака много често го е измъквала от ада, а обратното, го е запращало още по-дълбоко в дълбините му, защото в основата му стои гнева и отрицанието.
Атеистка съм по презумпция. Това са наблюдения от житейската ми професионална практика. -
Умопомрачително!
-
Страхотно!
-
Много силно и въздействащо! Моите почитания и аплодисменти!
-
Ъмм!
Без коментар! Оте! -
Красиво и умно...
-
Наде... ❤️ Отново прекрасна творба!
Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
