ПРЕДИЗВИКАНО
Аз, беднячката, си имам само мечти.
Плета си от тях килимче... такова,
което после поръсвам със звезди.
Много нежно стъпвай по тях...
Има една, която прилича на цвят.
Настъпиш ли я случайно...
Ще взривиш моя - Целия свят.
Когато ти пиша тез редове,
не чуваш ли звън на витрини,
взривени от мойте стихове!?
© Василена Костова Todos los derechos reservados