Предколедно
И вятърът шепти в листата,
предвещава зима в бяло,
не носи само меланхолия мъглата,
а приказно-тържествено начало.
И Коледа не е единствена причина
да станем малко по-добри.
Щом празникът в душите ни го има,
надеждата и в делничния ден гори.
Споделена със любов и нежност,
трапезата е винаги и коледна, и свята,
дори в ноември, в тази есенна безбрежност,
Исус и топлина се раждат във сърцата.
Във всеки миг на някой някъде, аз знам,
хубаво и радостно му става,
посрещнал изгрева, почувствал съкровено там,
че празникът не е във календара.
А в лудешката искра в очите,
във думата - и мила, и добра,
в надбягващите се мечти с звездите,
в духа на благодарността.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Антония Спирова Todos los derechos reservados
