23 nov 2020, 8:15

Предначертан отскок

543 5 8

Не вадя любовта си под черта,

възраждам я след всяко многоточие.

Което жребият предначерта,

допирам право в свойто слепоочие.

 

След изстрели каквото оцеля, 

възкръсва с въглени от пепелището.

Вестта победоносна надделя,

ще преживеят сблъсъците нищите.

 

Неспирен е потокът на кръвта

на срещналия ново изпитание,

ловил ли се е здраво на връвта,

и пропастта надскача с упование. 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти от 💗, Рени! Удоволствие за мен е този сърдечен отзив. Това стихче ми влезе много под кожата.
  • Хареса ми!💖
  • Радва ме одобрението ти, Мария! Здравето и любовта винаги да те съпътстват.💖
  • Браво!💕👏 Много стойностно произведение, Светличка!🌹
  • Благодаря ви. Оптимизмът е добър заряд в днешно време. Споделеност ви пожелавам!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...