23 nov 2020, 8:15

Предначертан отскок

540 5 8

Не вадя любовта си под черта,

възраждам я след всяко многоточие.

Което жребият предначерта,

допирам право в свойто слепоочие.

 

След изстрели каквото оцеля, 

възкръсва с въглени от пепелището.

Вестта победоносна надделя,

ще преживеят сблъсъците нищите.

 

Неспирен е потокът на кръвта

на срещналия ново изпитание,

ловил ли се е здраво на връвта,

и пропастта надскача с упование. 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти от 💗, Рени! Удоволствие за мен е този сърдечен отзив. Това стихче ми влезе много под кожата.
  • Хареса ми!💖
  • Радва ме одобрението ти, Мария! Здравето и любовта винаги да те съпътстват.💖
  • Браво!💕👏 Много стойностно произведение, Светличка!🌹
  • Благодаря ви. Оптимизмът е добър заряд в днешно време. Споделеност ви пожелавам!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...