23 nov 2020, 8:15

Предначертан отскок

542 5 8

Не вадя любовта си под черта,

възраждам я след всяко многоточие.

Което жребият предначерта,

допирам право в свойто слепоочие.

 

След изстрели каквото оцеля, 

възкръсва с въглени от пепелището.

Вестта победоносна надделя,

ще преживеят сблъсъците нищите.

 

Неспирен е потокът на кръвта

на срещналия ново изпитание,

ловил ли се е здраво на връвта,

и пропастта надскача с упование. 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти от 💗, Рени! Удоволствие за мен е този сърдечен отзив. Това стихче ми влезе много под кожата.
  • Хареса ми!💖
  • Радва ме одобрението ти, Мария! Здравето и любовта винаги да те съпътстват.💖
  • Браво!💕👏 Много стойностно произведение, Светличка!🌹
  • Благодаря ви. Оптимизмът е добър заряд в днешно време. Споделеност ви пожелавам!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...