15 may 2009, 6:39

Предопределеност

  Poesía » Otra
2.9K 0 29

Няма какво!
Закъде да се имаме?
Всичко е мръсни парцали!
Прашно сукно,
от забърсани гримове.
Криещи само провали.

Как изпод маската
нямаше никаква
току една изненада?
Как да се спраскат
закърпени ликове
в живи усмивки наслада?

Няма какво!
За кого да поплачеме
с тези сезонни съмнения?
Тази любов
е обречено свлачище.
Тази любов е мъчение.

Как върху липсите
гласно приписваме
някакви псевдо заслуги?
Как зад кулисите
нямаше никакви
шансове с теб да сме други?

Няма какво!
Накъде да отиваме
с тази любов инвалидна?
Някак изпросена,
криво износена -
нямаше как да ни стигне.

 

--

6:30, 15.05.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми стиха ти!
    Поздрав!
  • Уникално...близко.
    ...и поклон пред силата на думите ти!
  • Много категоричен, имайсторски стих и модерен изказ.Всъщност,ти си го знаеш.Но защо ли,въобще в коментарите, чета за поводите,взети от живота-любов,лъжа,свобода?Поезията и музиката са най-чистите форми на изкуството.Би трябвало да се говори за настроение,образ,внушение,
    усещане...мисъл...измислица и най-вече за субективност.Интересна е
    единствено различно поднесената гледна точкаИмаш я.Wali.Виолета Томова/
  • Хм. Алипиева, готов съм да се хвана на бас, че имам повече приятелки, отколкото ти. Разбира се, може и да загубя, но определението "женомразец" си е само твое.

    Ваниче, сърдит съм на света, зашото е лесно. Лесно е да се оплаква човек - е, на, аз го правя по толкова изсилен начин.

    Мерси на всички.
  • Невероятен си!
    Просто... ми спираш дъха

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...