15.05.2009 г., 6:39

Предопределеност

2.9K 0 29

Няма какво!
Закъде да се имаме?
Всичко е мръсни парцали!
Прашно сукно,
от забърсани гримове.
Криещи само провали.

Как изпод маската
нямаше никаква
току една изненада?
Как да се спраскат
закърпени ликове
в живи усмивки наслада?

Няма какво!
За кого да поплачеме
с тези сезонни съмнения?
Тази любов
е обречено свлачище.
Тази любов е мъчение.

Как върху липсите
гласно приписваме
някакви псевдо заслуги?
Как зад кулисите
нямаше никакви
шансове с теб да сме други?

Няма какво!
Накъде да отиваме
с тази любов инвалидна?
Някак изпросена,
криво износена -
нямаше как да ни стигне.

 

--

6:30, 15.05.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми стиха ти!
    Поздрав!
  • Уникално...близко.
    ...и поклон пред силата на думите ти!
  • Много категоричен, имайсторски стих и модерен изказ.Всъщност,ти си го знаеш.Но защо ли,въобще в коментарите, чета за поводите,взети от живота-любов,лъжа,свобода?Поезията и музиката са най-чистите форми на изкуството.Би трябвало да се говори за настроение,образ,внушение,
    усещане...мисъл...измислица и най-вече за субективност.Интересна е
    единствено различно поднесената гледна точкаИмаш я.Wali.Виолета Томова/
  • Хм. Алипиева, готов съм да се хвана на бас, че имам повече приятелки, отколкото ти. Разбира се, може и да загубя, но определението "женомразец" си е само твое.

    Ваниче, сърдит съм на света, зашото е лесно. Лесно е да се оплаква човек - е, на, аз го правя по толкова изсилен начин.

    Мерси на всички.
  • Невероятен си!
    Просто... ми спираш дъха

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...