Предозиране
Черна хроника. На клакьори.
Перхидрол, абсент и малко кока.
Мойта близост
е към твойта - иглено позната.
Диференцирам се венозно
и Бог реши да перифразира
болката във степен "n"-та.
Увисвам безусловно всяка сутрин,
смутено пред врата,
която е заключена отвътре.
Светът ми е кубичен крах.
Кубът на Рубик чисто бял е.
Съзнателно се перфорирах,
за да мога да подвържа
късно-есенната преса.
(тиражно с Кърт приличаме си доста)
"Наркомани палят лунапарка..."
"Зависимостта е нова чума"
"Генерация във музиката няма -
има само дрога"...
Зависимостта (н)е...
е
Бели редове.
Бели мисли.
Бяла есен.
Бели стихове.
Бяла вечер.
Утрин, силно бяла .
Бяла улица
по бяло време.
Самотата ми се разграфява
луминесцентно по паважа.
Дали след месеци
една свръхдоза ще довърши,
това, което Господ е започнал?!
И не, че вярвам... в него.
Просто предозирането
във очите ми е силно бяло.
На нокти стъпвам.
Обръщам на обратно
снимката във стаята на мама,
когато я няма.
А нея я няма.
Няма я.
Десет години я няма.
И всички казват -
обърни я,
прибери я,
погреби я,
приеми я...
Единствено обръщам се отвътре,
за да нямам нужда...
И с обратната си топла кожа
се прегръщам.
И прегъвам.
И пречупвам.
И допушвам.
Обичам мисълта за еднократност
в пълноценността на твоето "изрично".
И чакам, да почукаш, Боже, но отвътре...
Но отвътре!!!
Един ден и това ще стане -
когато котката
със изкуствената ми перука ще закуси,
когато коката ми свърши,
когато хрониките черни във печат
от вестници
във самолети книжни се огънат
и разбият във остатъка
от десет грама.
(на сина ми)
Смъркам често... скептицизъм.
Предозирането във очите ми е
силно бяло.
Перхидрол, абсент и малко кока.
Мойта близост
е към твойта - иглено позната.
Диференцирам се венозно
и Бог реши да перифразира
болката във степен "n"-та.
Увисвам безусловно всяка сутрин,
смутено пред врата,
която е заключена отвътре.
Светът ми е кубичен крах.
Кубът на Рубик чисто бял е.
Съзнателно се перфорирах,
за да мога да подвържа
късно-есенната преса.
(тиражно с Кърт приличаме си доста)
"Наркомани палят лунапарка..."
"Зависимостта е нова чума"
"Генерация във музиката няма -
има само дрога"...
Зависимостта (н)е...
е
Бели редове.
Бели мисли.
Бяла есен.
Бели стихове.
Бяла вечер.
Утрин, силно бяла .
Бяла улица
по бяло време.
Самотата ми се разграфява
луминесцентно по паважа.
Дали след месеци
една свръхдоза ще довърши,
това, което Господ е започнал?!
И не, че вярвам... в него.
Просто предозирането
във очите ми е силно бяло.
На нокти стъпвам.
Обръщам на обратно
снимката във стаята на мама,
когато я няма.
А нея я няма.
Няма я.
Десет години я няма.
И всички казват -
обърни я,
прибери я,
погреби я,
приеми я...
Единствено обръщам се отвътре,
за да нямам нужда...
И с обратната си топла кожа
се прегръщам.
И прегъвам.
И пречупвам.
И допушвам.
Обичам мисълта за еднократност
в пълноценността на твоето "изрично".
И чакам, да почукаш, Боже, но отвътре...
Но отвътре!!!
Един ден и това ще стане -
когато котката
със изкуствената ми перука ще закуси,
когато коката ми свърши,
когато хрониките черни във печат
от вестници
във самолети книжни се огънат
и разбият във остатъка
от десет грама.
(на сина ми)
Смъркам често... скептицизъм.
Предозирането във очите ми е
силно бяло.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Киара Todos los derechos reservados
