Кiara (Киара)
182 300
29 дек. 2007 г., 18:12

Предозиране 

  Поэзия
931 0 15
Черна хроника. На клакьори.
Перхидрол, абсент и малко кока.
Мойта близост
е към твойта - иглено позната.
Диференцирам се венозно
и Бог реши да перифразира
болката във степен "n"-та.
Увисвам безусловно всяка сутрин,
смутено пред врата,
която е заключена отвътре.
Светът ми е кубичен крах.
Кубът на Рубик чисто бял е.
Съзнателно се перфорирах,
за да мога да подвържа
късно-есенната преса.
(тиражно с Кърт приличаме си доста)
"Наркомани палят лунапарка..."
"Зависимостта е нова чума"
"Генерация във музиката няма -
има само дрога"...
Зависимостта (н)е...
е
Бели редове.
Бели мисли.
Бяла есен.
Бели стихове.
Бяла вечер.
Утрин, силно бяла .
Бяла улица
по бяло време.
Самотата ми се разграфява
луминесцентно по паважа.
Дали след месеци
една свръхдоза ще довърши,
това, което Господ е започнал?!
И не, че вярвам... в него.
Просто предозирането
във очите ми е силно бяло.



На нокти стъпвам.
Обръщам на обратно
снимката във стаята на мама,
когато я няма.
А нея я няма.
Няма я.
Десет години я няма.
И всички казват -
обърни я,
прибери я,
погреби я,
приеми я...

Единствено обръщам се отвътре,
за да нямам нужда...
И с обратната си топла кожа
се прегръщам.
И прегъвам.
И пречупвам.
И допушвам.
Обичам мисълта за еднократност
в пълноценността на твоето "изрично".
И чакам, да почукаш, Боже, но отвътре...
Но отвътре!!!
Един ден и това ще стане -
когато котката
със изкуствената ми перука ще закуси,
когато коката ми свърши,
когато хрониките черни във печат
от вестници
във самолети книжни се огънат
и разбият във остатъка
от десет грама.
(на сина ми)



Смъркам често... скептицизъм.
Предозирането във очите ми е
силно бяло.

© Киара Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви много и за попътния вятър и за насрещния
    (засегнати няма

  • Страхотно внушение.
    Пишеш прекрасно!
    Всичко има смисъл...От идеята до поантата
    Благодаря за удоволствието!
  • май само аз ще съм срещу вятъра
    признавам ,че имаш богат речник, но не ми харесва-поне не това,незнам за другите ти
    прилича ми на нахвърляни думи на дно място,ниаче са смислени и дълбоки,но не ми приличат на стих,дори и бял не е, а по-скро на проза
    дори ти не се могла да определиш жанр
    извинявай, ако съм те засегнала, така мисля
  • Нямам думи, Киара...
    Боли!
  • като Миряна!
  • !!!
    Без думи!
  • Освен аплодисменти, нямам думи за коментар !!!
  • Твоите стихове се забиват като игли!
  • Силно и докосващо!Браво!
  • Проникновено, силна поезия!!!
    Поздравления!!!
  • Определено е въздействащо! Плашещо силно!
  • "...И чакам, да почукаш, Боже, но отвътре...
    Но отвътре!!!..."
    Много е силно! Навярно защото, въпреки, че съм атеист, ако Бог съществува, то той може да се намира единствено вътре в самите нас. Както и да се разбира и от когото...
    Много е силно!
  • Поздравления, Киара!!!
  • !!!Силен стих!
  • Страхотна идея и изпълнение!
    Невероятен стих!
    Дори не предполагах, че скептицизмът може да се опише така образно!
    Браво!
Предложения
: ??:??