Кiara
182 el resultado
Псевдоним за „бил”.
Две крачки назад.
Удобен синоним за
тази близост няма.
Спелувай ми назаем ...
  577 
Да изфабрикуваме
дом.
Посредством отричане.
Отпечатък на думи
в празнотата на имане. ...
  571 
Когато ги разши
в метафори,
(говоря ти за думите)
напомни ли
последния ми апостроф ...
  582 
Думите...
Една от три ще ме улучи.
И после пак ще бъда същата.
Мишена -
в истинския смисъл ...
  717 
Къде отиваш,
а можеш ли..
да мога,
мога
много за далечните ...
  867 
Оскъдно пълнят шепите
си с думи.
И с адажия.
И после искат да им вярваш.
*** ...
  1448 
Позираща мисъл.
Смугъл сън.
Боси ръце.
На повикване погледи.
Бал, ...
  880 
Сам да си
е винаги със две транскрипции -
една за другите,
една за мене.
Пътеките са ...
  756 
Очите ми са
силно празни
за следите.
И рамото
е напластена рамка ...
  756 
Когато нещо си отива,
небето притъмнява като помен.
Наместо облаци,
умират самодиви,
венчани ...
  925 
Някъде там ти оставих
деня си.
Един револвер вместо думи.
Твърде сложно об(г)ръщам
този часовник ...
  921 
Не ме пришивай с ореолите.
Безризна съм.
И камъните във душата
беля си
преди вечерята ...
  995 
Трудно казваш сбогом.
Ръцете ти са пепеляво
пръстенни.
Оскъдни в сърцевината
си. ...
  738 
Тя идва рано. В късното.
Във нея времето
е кръгло като сфера.
Повторена отвътре,
за да е ...
  759 
Има нещо...
в този дъжд.
Не е спирал.
И тежи на небето
подобно на кръст, ...
  942  12 
Въпреки двете страни
-
този сребърник,
най-правата гънка
от онази страна, ...
  1192 
И след като всичко завършва със
“dear”.
Не питам.
Не зная .
Не искам. ...
  899  11 
(бих искала)
Да тапицирам мислите си,
които гласно изфабрикувах
по коленете на сините си токчета
в онази ликуидна сутрин. ...
  811 
За онези пиеси
с позиращи мисли.
С червило назаем.
С лица
за премисляне. ...
  1243 
Казаха ни,
че твърде често -
високо летим,
затова се научихме как се пълзи.
Тихо. ...
  735 
След времето, в което те проходих.
И беше болка от орисване.
Зад кулите под белите комини.
Сред черните огнища - на сърцето ми.
По релсите обратно превъртени. ...
  849 
След всичките заглавия
остана ли ни време
и колкото и трудно да е
по себе си отчупените думи
да прелистим... ...
  962 
И тази сутрин Чарли
е пейзажът на моста.
Чарли е декември.
Но бос и с износени чувства.
Преекспониран отвътре. ...
  1214  10 
Не е по-късно
от стъпка назад –
в предверие с махала,
остро-честни ръце...
стрели – ...
  969 
Не ме разказаха.
Подписаха.
На четири сгънаха.
Прибраха в плик.
Изпратиха. ...
  955  11 
„Nowhere” е някъде тук.
В ритъм „and blues”…
Където блусът
е повече „blue”
от мелодия ...
  1003 
Имало едно време
в рамките
на най-лилаво,
сините,
спираловидно, ...
  972 
Да поговорим любов.
За пестеливите дни
след следите ù.
Епитафия с восъчни мигли,
пламъчно узрели в сълзите. ...
  814 
Отвън навътре.
От маските до пулса.
Римувам се да нямам.
Реквиеми.
* * * ...
  940 
Ще бъда една втора.
Ще искам по три.
Но в пъти няма да меря.
Взел си, каквото и дал.
И, да… искам! ...
  774 
Дали всички слънца
са черни,
както очите на просяк,
когато умират.
А времето, ...
  703 
Начесто чупих сърцето ни.
Огледални късове страх.
И заобичах до сол
да събирам. В очите.
Ожулени сенки ...
  828 
Части от небе.
Прегърбени във пиедестали.
На камъни ръцете ни.
Събират се в грамади.
Под купчините, ...
  694 
За онези рози ще ти пиша.
Нечервените.
И за миговете
в целофан.
Поредните. ...
  844 
Ти го знаеш.
Защо се повтарят. Крилете ни.
И толкова много истини
във други очи
потърсили пристани, ...
  1046  12 
Прегриза думите.
Тръпчив ти бе пиедестала.
За ничие издигане
понякога излишни са крилата.
Навън е празно от претърсване. ...
  876 
Майко,
предскажи им.
Аз съм Алената.
Аз съм... Той.
Преиграна. ...
  800 
Той може да лети...
Тя може да блести...
вече.
Тя...
Следзалезно ...
  706 
Не спя. Очите им,
очите ми
прелистват огледално.
От ляво съм.Двусмъртна.
Последен ред. ...
  762 
Вали портретно.
Не (въз)диша.
Вятъра къса.
И... не обича.
Догорчава й ...
  1078 
Propuestas
: ??:??