Кiara
182 el resultado
Псевдоним за „бил”.
Две крачки назад.
Удобен синоним за
тази близост няма.
Спелувай ми назаем ...
  495 
Да изфабрикуваме
дом.
Посредством отричане.
Отпечатък на думи
в празнотата на имане. ...
  489 
Когато ги разши
в метафори,
(говоря ти за думите)
напомни ли
последния ми апостроф ...
  494 
Думите...
Една от три ще ме улучи.
И после пак ще бъда същата.
Мишена -
в истинския смисъл ...
  624 
Къде отиваш,
а можеш ли..
да мога,
мога
много за далечните ...
  783 
Оскъдно пълнят шепите
си с думи.
И с адажия.
И после искат да им вярваш.
*** ...
  1305 
Позираща мисъл.
Смугъл сън.
Боси ръце.
На повикване погледи.
Бал, ...
  777 
Сам да си
е винаги със две транскрипции -
една за другите,
една за мене.
Пътеките са ...
  671 
Очите ми са
силно празни
за следите.
И рамото
е напластена рамка ...
  675 
Когато нещо си отива,
небето притъмнява като помен.
Наместо облаци,
умират самодиви,
венчани ...
  853 
Някъде там ти оставих
деня си.
Един револвер вместо думи.
Твърде сложно об(г)ръщам
този часовник ...
  845 
Не ме пришивай с ореолите.
Безризна съм.
И камъните във душата
беля си
преди вечерята ...
  902 
Трудно казваш сбогом.
Ръцете ти са пепеляво
пръстенни.
Оскъдни в сърцевината
си. ...
  663 
Тя идва рано. В късното.
Във нея времето
е кръгло като сфера.
Повторена отвътре,
за да е ...
  679 
Има нещо...
в този дъжд.
Не е спирал.
И тежи на небето
подобно на кръст, ...
  864  12 
Въпреки двете страни
-
този сребърник,
най-правата гънка
от онази страна, ...
  1108 
И след като всичко завършва със
“dear”.
Не питам.
Не зная .
Не искам. ...
  820  11 
(бих искала)
Да тапицирам мислите си,
които гласно изфабрикувах
по коленете на сините си токчета
в онази ликуидна сутрин. ...
  737 
За онези пиеси
с позиращи мисли.
С червило назаем.
С лица
за премисляне. ...
  1163 
Казаха ни,
че твърде често -
високо летим,
затова се научихме как се пълзи.
Тихо. ...
  661 
След времето, в което те проходих.
И беше болка от орисване.
Зад кулите под белите комини.
Сред черните огнища - на сърцето ми.
По релсите обратно превъртени. ...
  778 
След всичките заглавия
остана ли ни време
и колкото и трудно да е
по себе си отчупените думи
да прелистим... ...
  881 
И тази сутрин Чарли
е пейзажът на моста.
Чарли е декември.
Но бос и с износени чувства.
Преекспониран отвътре. ...
  1138  10 
Не е по-късно
от стъпка назад –
в предверие с махала,
остро-честни ръце...
стрели – ...
  903 
Не ме разказаха.
Подписаха.
На четири сгънаха.
Прибраха в плик.
Изпратиха. ...
  868  11 
„Nowhere” е някъде тук.
В ритъм „and blues”…
Където блусът
е повече „blue”
от мелодия ...
  936 
Имало едно време
в рамките
на най-лилаво,
сините,
спираловидно, ...
  889 
Да поговорим любов.
За пестеливите дни
след следите ù.
Епитафия с восъчни мигли,
пламъчно узрели в сълзите. ...
  724 
Отвън навътре.
От маските до пулса.
Римувам се да нямам.
Реквиеми.
* * * ...
  866 
Ще бъда една втора.
Ще искам по три.
Но в пъти няма да меря.
Взел си, каквото и дал.
И, да… искам! ...
  702 
Дали всички слънца
са черни,
както очите на просяк,
когато умират.
А времето, ...
  630 
Начесто чупих сърцето ни.
Огледални късове страх.
И заобичах до сол
да събирам. В очите.
Ожулени сенки ...
  741 
Части от небе.
Прегърбени във пиедестали.
На камъни ръцете ни.
Събират се в грамади.
Под купчините, ...
  603 
За онези рози ще ти пиша.
Нечервените.
И за миговете
в целофан.
Поредните. ...
  767 
Ти го знаеш.
Защо се повтарят. Крилете ни.
И толкова много истини
във други очи
потърсили пристани, ...
  959  12 
Прегриза думите.
Тръпчив ти бе пиедестала.
За ничие издигане
понякога излишни са крилата.
Навън е празно от претърсване. ...
  792 
Майко,
предскажи им.
Аз съм Алената.
Аз съм... Той.
Преиграна. ...
  710 
Той може да лети...
Тя може да блести...
вече.
Тя...
Следзалезно ...
  625 
Не спя. Очите им,
очите ми
прелистват огледално.
От ляво съм.Двусмъртна.
Последен ред. ...
  683 
Вали портретно.
Не (въз)диша.
Вятъра къса.
И... не обича.
Догорчава й ...
  992 
Propuestas
: ??:??