Кiara
182 el resultado
Псевдоним за „бил”.
Две крачки назад.
Удобен синоним за
тази близост няма.
Спелувай ми назаем ...
  493 
Да изфабрикуваме
дом.
Посредством отричане.
Отпечатък на думи
в празнотата на имане. ...
  487 
Когато ги разши
в метафори,
(говоря ти за думите)
напомни ли
последния ми апостроф ...
  491 
Думите...
Една от три ще ме улучи.
И после пак ще бъда същата.
Мишена -
в истинския смисъл ...
  621 
Къде отиваш,
а можеш ли..
да мога,
мога
много за далечните ...
  779 
Оскъдно пълнят шепите
си с думи.
И с адажия.
И после искат да им вярваш.
*** ...
  1298 
Позираща мисъл.
Смугъл сън.
Боси ръце.
На повикване погледи.
Бал, ...
  774 
Сам да си
е винаги със две транскрипции -
една за другите,
една за мене.
Пътеките са ...
  669 
Очите ми са
силно празни
за следите.
И рамото
е напластена рамка ...
  673 
Когато нещо си отива,
небето притъмнява като помен.
Наместо облаци,
умират самодиви,
венчани ...
  851 
Някъде там ти оставих
деня си.
Един револвер вместо думи.
Твърде сложно об(г)ръщам
този часовник ...
  843 
Не ме пришивай с ореолите.
Безризна съм.
И камъните във душата
беля си
преди вечерята ...
  899 
Трудно казваш сбогом.
Ръцете ти са пепеляво
пръстенни.
Оскъдни в сърцевината
си. ...
  660 
Тя идва рано. В късното.
Във нея времето
е кръгло като сфера.
Повторена отвътре,
за да е ...
  676 
Има нещо...
в този дъжд.
Не е спирал.
И тежи на небето
подобно на кръст, ...
  862  12 
Въпреки двете страни
-
този сребърник,
най-правата гънка
от онази страна, ...
  1106 
И след като всичко завършва със
“dear”.
Не питам.
Не зная .
Не искам. ...
  820  11 
(бих искала)
Да тапицирам мислите си,
които гласно изфабрикувах
по коленете на сините си токчета
в онази ликуидна сутрин. ...
  734 
За онези пиеси
с позиращи мисли.
С червило назаем.
С лица
за премисляне. ...
  1162 
Казаха ни,
че твърде често -
високо летим,
затова се научихме как се пълзи.
Тихо. ...
  658 
След времето, в което те проходих.
И беше болка от орисване.
Зад кулите под белите комини.
Сред черните огнища - на сърцето ми.
По релсите обратно превъртени. ...
  774 
След всичките заглавия
остана ли ни време
и колкото и трудно да е
по себе си отчупените думи
да прелистим... ...
  881 
И тази сутрин Чарли
е пейзажът на моста.
Чарли е декември.
Но бос и с износени чувства.
Преекспониран отвътре. ...
  1138  10 
Не е по-късно
от стъпка назад –
в предверие с махала,
остро-честни ръце...
стрели – ...
  902 
Не ме разказаха.
Подписаха.
На четири сгънаха.
Прибраха в плик.
Изпратиха. ...
  863  11 
„Nowhere” е някъде тук.
В ритъм „and blues”…
Където блусът
е повече „blue”
от мелодия ...
  935 
Имало едно време
в рамките
на най-лилаво,
сините,
спираловидно, ...
  887 
Да поговорим любов.
За пестеливите дни
след следите ù.
Епитафия с восъчни мигли,
пламъчно узрели в сълзите. ...
  720 
Отвън навътре.
От маските до пулса.
Римувам се да нямам.
Реквиеми.
* * * ...
  866 
Ще бъда една втора.
Ще искам по три.
Но в пъти няма да меря.
Взел си, каквото и дал.
И, да… искам! ...
  702 
Дали всички слънца
са черни,
както очите на просяк,
когато умират.
А времето, ...
  630 
Начесто чупих сърцето ни.
Огледални късове страх.
И заобичах до сол
да събирам. В очите.
Ожулени сенки ...
  737 
Части от небе.
Прегърбени във пиедестали.
На камъни ръцете ни.
Събират се в грамади.
Под купчините, ...
  598 
За онези рози ще ти пиша.
Нечервените.
И за миговете
в целофан.
Поредните. ...
  763 
Ти го знаеш.
Защо се повтарят. Крилете ни.
И толкова много истини
във други очи
потърсили пристани, ...
  953  12 
Прегриза думите.
Тръпчив ти бе пиедестала.
За ничие издигане
понякога излишни са крилата.
Навън е празно от претърсване. ...
  792 
Майко,
предскажи им.
Аз съм Алената.
Аз съм... Той.
Преиграна. ...
  709 
Той може да лети...
Тя може да блести...
вече.
Тя...
Следзалезно ...
  624 
Не спя. Очите им,
очите ми
прелистват огледално.
От ляво съм.Двусмъртна.
Последен ред. ...
  678 
Вали портретно.
Не (въз)диша.
Вятъра къса.
И... не обича.
Догорчава й ...
  987 
Propuestas
: ??:??