13 feb 2005, 12:50

Предпразнично : )

  Poesía
922 0 3

 

Нощта е приказна и ... мълком се извива,

потъвам в унеса на люлчения кош...

С гальовност ласката й тихо ме приспива,

а аз съм истинската в нейния разкош.

 

С очи отворени, без памет те сънувам

и искам книгата с живот - да натежи!

Не се задъхвам. В епиграфите танцувам

докато в слово, мъдростта ни отлежи.

 

На лист в крило, до благозвучие те чувам

и свивам в клепките предпразничния звън.

Като пред полет, много нежно те целувам

и съм Любов ... на бяла утрин, като в сън.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приказна и нежна е нощта Йоанна, изпълнена с много обич, нарисувана с твойта четчица... Поздрав!
  • Песен ли
    Благодаря, всъшност сърцето ми пееше
    докато го пишех
    Благодаря Надя
  • Прекрасен стих...песен.

    Поздрави!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....