2 may 2014, 21:20

Предпролетна хроника 

  Poesía
787 0 11

Разрошил пръските на стария фонтан,

усмихваше се Залеза - загадъчно, лениво и блажено...

Поизбелялата монета на новата луна

намигаше между сезоните - преливаща от щедрост.

 

Размахваше рапири вятърът във своя си игра,

воюваше срещу напъпилите клони на дърветата.

Един от уличните вълкодави

разхождаше без всякаква следа

безадресна мартеница - 

нетипично мръсно-свежа...

 

По гълъбовосиньото безбрежие на този ден

чертаеше най-кривите усмивки добротата.

Едно момиченце със руси плитки и премръзнали ръце

рисуваше слънца върху витрината за сладоледи

                                                                                пред театъра...

 

Като плочка разлепена на мокър тротоар -

очакваше поредната си жертва чайката от кафенето.

А аз... търкулнал се по сипея на мъдростта,

загърбил завистливите одумки на духовните джуджета,

прегърнах с мислите си едно проскубано врабче

с крачета кални,

нечакано от никого в простора...

По него ти изпращам късче предпролетно небе

............и душата си..........

Ще я намериш във сълзата на окото му...

 

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това е словесно кино!
    Въздействаш на всички сетивни нива!
    Поздрав и от мен!
  • О, много силно! Мъдростта и стихът да са с теб, винаги, Краси. И благодаря, че ме навестяваш.
  • Наистина си се търкулнал по сипея на мъдростта...Стиховете ти са като снежни топки, търкулнати по този склон – отначало са малки, блестящи топчици и колкото по към края на склона стигат, толкова по–големи стават...Благодаря ти!
  • Краси, Краси! Моряк-магьосник на думите си ти!
    Друго не мога да кажа...
    Сърдечен поздрав!!
  • Благодаря за възприемчивостта към моите мисли и представи!
    И аз харесвам стиха, който мога да почувствам - бил той класически, свободен, бял или неподдаващ се на никакви класификации...
    Радвам се, че тук намирам голямо разнообразие на форми!
    Благодаря!
  • Толкова хубаво казано...
    Харесвам класическия стих, но твоята Поезия преобръща душата ми... има магия в нея... тя не се коментира... поне аз не мога... само се оставям на силата й... и се радвам, че мога да я почувствам...
    И да се насладя...
    Благодаря ти, Краси!!!
  • Хареса ми пейзажната образност в началото и вплетената мъдрост.

    Поздравления, Краси!

    Хубави празници!
  • Ето това е стойностно стихоТВОРЕНИЕ. Харесах го наистина много! Поздрав!!
  • Много ми харесва!
  • Поезията тук достига кулминация на финалната права:

    "А аз... търкулнал се по сипея на мъдростта,
    загърбил завистливите одумки на духовните джуджета,
    прегърнах с мислите си едно проскубано врабче
    с крачета кални,
    нечакано от никого в простора...
    По него ти изпращам късче предпролетно небе
    ............и душата си.........."

    Докосващо и силно!
    Поздравление, Красимире!

    Весели празници от мен!
  • Прекрасно е!
Propuestas
: ??:??