Предпролетна хроника
Разрошил пръските на стария фонтан,
усмихваше се Залеза - загадъчно, лениво и блажено...
Поизбелялата монета на новата луна
намигаше между сезоните - преливаща от щедрост.
Размахваше рапири вятърът във своя си игра,
воюваше срещу напъпилите клони на дърветата.
Един от уличните вълкодави
разхождаше без всякаква следа
безадресна мартеница -
нетипично мръсно-свежа...
По гълъбовосиньото безбрежие на този ден
чертаеше най-кривите усмивки добротата.
Едно момиченце със руси плитки и премръзнали ръце
рисуваше слънца върху витрината за сладоледи
пред театъра...
Като плочка разлепена на мокър тротоар -
очакваше поредната си жертва чайката от кафенето.
А аз... търкулнал се по сипея на мъдростта,
загърбил завистливите одумки на духовните джуджета,
прегърнах с мислите си едно проскубано врабче
с крачета кални,
нечакано от никого в простора...
По него ти изпращам късче предпролетно небе
............и душата си..........
Ще я намериш във сълзата на окото му...
© Красимир Чернев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
О, много силно! Мъдростта и стихът да са с теб, винаги, Краси. И благодаря, че ме навестяваш.
-
Наистина си се търкулнал по сипея на мъдростта...Стиховете ти са като снежни топки, търкулнати по този склон – отначало са малки, блестящи топчици и колкото по към края на склона стигат, толкова по–големи стават...Благодаря ти!
-
Краси, Краси! Моряк-магьосник на думите си ти!
Друго не мога да кажа...
Сърдечен поздрав!! -
Благодаря за възприемчивостта към моите мисли и представи!
И аз харесвам стиха, който мога да почувствам - бил той класически, свободен, бял или неподдаващ се на никакви класификации...
Радвам се, че тук намирам голямо разнообразие на форми!
Благодаря!
-
Толкова хубаво казано...
Харесвам класическия стих, но твоята Поезия преобръща душата ми... има магия в нея... тя не се коментира... поне аз не мога... само се оставям на силата й... и се радвам, че мога да я почувствам...
И да се насладя...
Благодаря ти, Краси!!! -
Хареса ми пейзажната образност в началото и вплетената мъдрост.
Поздравления, Краси!
Хубави празници! -
Ето това е стойностно стихоТВОРЕНИЕ. Харесах го наистина много! Поздрав!!
-
Много ми харесва!
-
Поезията тук достига кулминация на финалната права:
"А аз... търкулнал се по сипея на мъдростта,
загърбил завистливите одумки на духовните джуджета,
прегърнах с мислите си едно проскубано врабче
с крачета кални,
нечакано от никого в простора...
По него ти изпращам късче предпролетно небе
............и душата си.........."
Докосващо и силно!
Поздравление, Красимире!
Весели празници от мен! -
Прекрасно е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Въздействаш на всички сетивни нива!
Поздрав и от мен!