Предпролетна хроника
Разрошил пръските на стария фонтан,
усмихваше се Залеза - загадъчно, лениво и блажено...
Поизбелялата монета на новата луна
намигаше между сезоните - преливаща от щедрост.
Размахваше рапири вятърът във своя си игра,
воюваше срещу напъпилите клони на дърветата.
Един от уличните вълкодави
разхождаше без всякаква следа
безадресна мартеница -
нетипично мръсно-свежа...
По гълъбовосиньото безбрежие на този ден
чертаеше най-кривите усмивки добротата.
Едно момиченце със руси плитки и премръзнали ръце
рисуваше слънца върху витрината за сладоледи
пред театъра...
Като плочка разлепена на мокър тротоар -
очакваше поредната си жертва чайката от кафенето.
А аз... търкулнал се по сипея на мъдростта,
загърбил завистливите одумки на духовните джуджета,
прегърнах с мислите си едно проскубано врабче
с крачета кални,
нечакано от никого в простора...
По него ти изпращам късче предпролетно небе
............и душата си..........
Ще я намериш във сълзата на окото му...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
