28 may 2011, 11:12

Предречено

623 0 0

Едва ли самота ще те убие

едва ли ще ти липсвам аз

до три дни болката ти ще се свие

ще си забравил вече моя глас

През рамо ще си плюл след мене

със този малко тъжен ритуал

товар от тебе сякаш ще се снеме

ще искаш да не си ме чувал ни видял

Напред ще продължиш ти сам-самичък

ще спираш тук за ден и там за два

от моята любов ще търсиш някъде излишък

утехата за теб ще е това...

Че може някъде си някоя и друга

като мойта обич тя да ти даде

дали обаче ще ти е в заслуга

или в замяна ще те обере...

От теб ще вземе и последна вяра

която ти от мене имаш в дар

на пътя с болка ще останеш стара

и няма да си ничий господар

Дори тогава пак недей унива

бори се със живота и бъди готов

че всеки удар просто ни калява

но да оцелеем нужна е любов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....