Предречено

Едва ли самота ще те убие

едва ли ще ти липсвам аз

до три дни болката ти ще се свие

ще си забравил вече моя глас

През рамо ще си плюл след мене

със този малко тъжен ритуал

товар от тебе сякаш ще се снеме

ще искаш да не си ме чувал ни видял

Напред ще продължиш ти сам-самичък

ще спираш тук за ден и там за два

от моята любов ще търсиш някъде излишък

утехата за теб ще е това...

Че може някъде си някоя и друга

като мойта обич тя да ти даде

дали обаче ще ти е в заслуга

или в замяна ще те обере...

От теб ще вземе и последна вяра

която ти от мене имаш в дар

на пътя с болка ще останеш стара

и няма да си ничий господар

Дори тогава пак недей унива

бори се със живота и бъди готов

че всеки удар просто ни калява

но да оцелеем нужна е любов