28 мая 2011 г., 11:12

Предречено

628 0 0

Едва ли самота ще те убие

едва ли ще ти липсвам аз

до три дни болката ти ще се свие

ще си забравил вече моя глас

През рамо ще си плюл след мене

със този малко тъжен ритуал

товар от тебе сякаш ще се снеме

ще искаш да не си ме чувал ни видял

Напред ще продължиш ти сам-самичък

ще спираш тук за ден и там за два

от моята любов ще търсиш някъде излишък

утехата за теб ще е това...

Че може някъде си някоя и друга

като мойта обич тя да ти даде

дали обаче ще ти е в заслуга

или в замяна ще те обере...

От теб ще вземе и последна вяра

която ти от мене имаш в дар

на пътя с болка ще останеш стара

и няма да си ничий господар

Дори тогава пак недей унива

бори се със живота и бъди готов

че всеки удар просто ни калява

но да оцелеем нужна е любов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....