По склона на Витоша виждам комини...
А и по билата ù пъплят мъгли.
Макар че е още от Изгрева синьо,
да знаеш и днеска, че дъжд  ще вали...

Щом малките птички тревожно се реят
и бързо и низко край тебе кръжат,
и огнени гриви пред теб се люлеят,
да знаеш, след обед ще дойде дъжда!

Врабчетата щом в праха се въргалят,
събрани на групи, и ниско летят,
цветята градински главите щом скланят,
да знаеш, че капките ще долетят...

А видиш ли щурите мравки да щъкат
сред черни купчинки от  прясна земя,
да знаеш - за своя мравуняк се мъчат
 да го предпазят от злата вода...

И котката щом си кожуха замие
и космите лъска  със своя език,
да знаеш, щом вятърът хладен завие,
че дъжд ще залее земята за миг!

И щом като куче със зъби те хване
и пак те заръфа и твоят артрит,
не трябва съмнение в теб да остане,
кристалът небесен ще бъде измит!
 1971г. София