Седни за малко. Поплачи си...
Защо загуби ти кураж?
Във нещо сбърка ли? Личи си.
Но знай, че туй не е мираж.
Не слагай на сърцето болка.
Ще дойдат други времена.
И радост нова, като шнолка,
ще кичи твойте рамена.
И дните слънчеви ще станат.
Ще те целуне и луна.
Далече болки ще останат...
Ще бъдеш искана жена.
И длан на мъж ще те погали.
Сърцето му ще затупти.
В душата огън ще запали...
Блажен до тебе ще заспи.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Лек ден и привет от мен!