Седни за малко. Поплачи си...
Защо загуби ти кураж?
Във нещо сбърка ли? Личи си.
Но знай, че туй не е мираж.
Не слагай на сърцето болка.
Ще дойдат други времена.
И радост нова, като шнолка,
ще кичи твойте рамена.
И дните слънчеви ще станат.
Ще те целуне и луна.
Далече болки ще останат...
Ще бъдеш искана жена.
И длан на мъж ще те погали.
Сърцето му ще затупти.
В душата огън ще запали...
Блажен до тебе ще заспи.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
