23 sept 2016, 17:23  

Предсказание 

  Poesía » Filosófica
603 1 0

 

 

Земята люшкат страшни земетръси.
Какво и с мен се случва
 аз не знам.
В такива дни, и от фитил по-къси,
се чувствам празен и ужасно сам.
Но може би в разискрените гени
на изгревна жена, синът ми спи.
Навярно тайнственото му рождение
не ще огласят с призивни тръби.
Не ще го съпроводят влъхви, нито
Витлеемска звезда
предвестник стар.
Той посреднощ внезапно ще поникне

безсмъртниче  на чуждия дувар.
Той зимни сприи няма да надвиква.
Като пчела с охлузени пети
ще стене и унесено езика
на тънките овошки, ще шепти.
В косите му, разрошени и меки,
лъчи ще заплете умело Ра
и на деня възстръмните пътеки
пред него ще въздъхнат
до искра.
Искра такава скришните ви рани
ще обгори с прозрачно-меден връх.
И моят син, единствен, ще изхрани,
човечеството
 с горски плод и с мъх.
А чуете ли в делничната врява
на цвят от вишна 
– залпа  през април,
ще значи, че Всевишният признава
за пръв наместник
– моя Богомил!

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??