23.09.2016 г., 17:23  

Предсказание

1K 1 0

 

 

Земята люшкат страшни земетръси.
Какво и с мен се случва
 аз не знам.
В такива дни, и от фитил по-къси,
се чувствам празен и ужасно сам.
Но може би в разискрените гени
на изгревна жена, синът ми спи.
Навярно тайнственото му рождение
не ще огласят с призивни тръби.
Не ще го съпроводят влъхви, нито
Витлеемска звезда
предвестник стар.
Той посреднощ внезапно ще поникне

безсмъртниче  на чуждия дувар.
Той зимни сприи няма да надвиква.
Като пчела с охлузени пети
ще стене и унесено езика
на тънките овошки, ще шепти.
В косите му, разрошени и меки,
лъчи ще заплете умело Ра
и на деня възстръмните пътеки
пред него ще въздъхнат
до искра.
Искра такава скришните ви рани
ще обгори с прозрачно-меден връх.
И моят син, единствен, ще изхрани,
човечеството
 с горски плод и с мъх.
А чуете ли в делничната врява
на цвят от вишна 
– залпа  през април,
ще значи, че Всевишният признава
за пръв наместник
– моя Богомил!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...