3 sept 2007, 16:02

Предсказание за несбъдване

  Poesía
806 0 9
 

Керамично съм те обходила по липсващите части

на сглобената набързо от мен представа за теб.

Въжено съм те преследвала през всички детайли,

които някога са запълвали моите зейнали пробойни.


Мълчах. Преговарях. Крещях. Раждах. Самоубивах.


Мога да се закълна в  утрешната си праведност,

но така няма да накарам ореолите да възкръснат.

Знам как да изтъркам от дланите греховете ти,

но как да измия своя катран от чуждите пътища.


Бродих. Припадах. Разкъсвах. Събирах. Съшивах.


Отказвам се да търся метафори за очевидното,

за да простя поредното страхливо премълчаване.

Оттук насетне ще ме брули много моя тишина,

защото вече разбрах, че няма как да те сбъдна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....