Керамично съм те обходила по липсващите части
на сглобената набързо от мен представа за теб.
Въжено съм те преследвала през всички детайли,
които някога са запълвали моите зейнали пробойни.
Мълчах. Преговарях. Крещях. Раждах. Самоубивах.
Мога да се закълна в утрешната си праведност,
но така няма да накарам ореолите да възкръснат.
Знам как да изтъркам от дланите греховете ти,
но как да измия своя катран от чуждите пътища.
Бродих. Припадах. Разкъсвах. Събирах. Съшивах.
Отказвам се да търся метафори за очевидното,
за да простя поредното страхливо премълчаване. ...