3 sept 2007, 16:02

Предсказание за несбъдване

  Poesía
810 0 9
 

Керамично съм те обходила по липсващите части

на сглобената набързо от мен представа за теб.

Въжено съм те преследвала през всички детайли,

които някога са запълвали моите зейнали пробойни.


Мълчах. Преговарях. Крещях. Раждах. Самоубивах.


Мога да се закълна в  утрешната си праведност,

но така няма да накарам ореолите да възкръснат.

Знам как да изтъркам от дланите греховете ти,

но как да измия своя катран от чуждите пътища.


Бродих. Припадах. Разкъсвах. Събирах. Съшивах.


Отказвам се да търся метафори за очевидното,

за да простя поредното страхливо премълчаване.

Оттук насетне ще ме брули много моя тишина,

защото вече разбрах, че няма как да те сбъдна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...