Предсмъртен вик
Една душа, разпъната на кръст изстена
умираше по малко всеки ден!
Неразбрана, нежелана, заклеймена,
позорен стълб и беше отреден!
Словесни камъни валят по нея,
свива се душата и мълчи.
Студени погледи-стрели-раняват я
и не знаеш колко я боли!
А беше нежен шипков цвят,
разтваряше се тя за тебе
и те канеше във своя розов свят
на розова разходка под звездите!
За розовото в нея сляп остана
не говореше на нейния език.
Сега с окъсани листенца, гола,
надава тя предсмъртния си вик!
умираше по малко всеки ден!
Неразбрана, нежелана, заклеймена,
позорен стълб и беше отреден!
Словесни камъни валят по нея,
свива се душата и мълчи.
Студени погледи-стрели-раняват я
и не знаеш колко я боли!
А беше нежен шипков цвят,
разтваряше се тя за тебе
и те канеше във своя розов свят
на розова разходка под звездите!
За розовото в нея сляп остана
не говореше на нейния език.
Сега с окъсани листенца, гола,
надава тя предсмъртния си вик!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Todos los derechos reservados
хубаво е.. до мен стигна..
