Предсмъртен вик

18 февр. 2006 г., 17:44

Поэзия

1106 0 2

Една душа, разпъната на кръст изстена
умираше по малко всеки ден!
Неразбрана, нежелана, заклеймена,
позорен стълб и беше отреден!

Словесни камъни валят по нея,
свива се душата и мълчи.
Студени погледи-стрели-раняват я
и не знаеш колко я боли!

А беше нежен шипков цвят,
разтваряше се тя за тебе
и те канеше във своя розов свят
на розова разходка под звездите!

За розовото в нея сляп остана
не говореше на нейния език.
Сега с окъсани листенца, гола,
надава тя предсмъртния си вик!

Предсмъртен вик

Свързани произведения

Комментарии

Предложения