Ако знаеше ти как душата ме боли,
ако погледнеше дори за миг през моите очи,
ако влезеше неканен в мислите ми,
ако изгаряше ти в желанията ми,
ако страдаше тихо като сърцето ми....
Тогава щеше да разбереш какво означаваш за мен,
шеще да се погубиш от срам изпепелен,
шеще да заплачеш като малко дете
и да намразиш дори своето сърце!
Но недей да приемаш моите грехове,
изчакай безчуствен своя край,
обикаляйки тъжните самотни градове, ...