Ако знаеше ти как душата ме боли,

ако погледнеше дори за миг през моите очи,

ако влезеше неканен в мислите ми,

ако изгаряше ти в желанията ми,

ако страдаше тихо като сърцето ми....

     Тогава щеше да разбереш какво означаваш за мен,

шеще да се погубиш от срам изпепелен,

шеще да заплачеш като малко дете

и да намразиш дори своето сърце!

     Но недей да приемаш моите грехове,

изчакай безчуствен своя край,

обикаляйки тъжните самотни градове,

мечтаейки за твоя незаслужен рай,

който аз безкористно ти предлагах.

      ОБИЧАЙКИ ТЕБ, АЗ СЕБЕ СИ ЗАКОПАВАХ!