31 ago 2011, 16:01

Представа

1.5K 0 20

Защо си тръгна с изгрева в ръка,

преди да ми обагриш светлината!?

Протегнах се за чаша свобода

в заключената гаснеща позлата.

 

 

Дъхът ми спря, когато наближих

милувките на топлата представа,

а после възцариха се мъгли

на сцената от тягостна забрава.

 

 

И как се наслояваше вина

в безгласната душевна атмосфера,

където ме прегръщаше звезда,

погълната от жареща химера!?

 

 

Загадъчно пресмяташе страстта

по знаците на женствена Венера.

Пресъхна ли морето на юга.....

или съм в прецъфтялото му "вчера"!?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...