31 ago 2011, 16:01

Представа

1.5K 0 20

Защо си тръгна с изгрева в ръка,

преди да ми обагриш светлината!?

Протегнах се за чаша свобода

в заключената гаснеща позлата.

 

 

Дъхът ми спря, когато наближих

милувките на топлата представа,

а после възцариха се мъгли

на сцената от тягостна забрава.

 

 

И как се наслояваше вина

в безгласната душевна атмосфера,

където ме прегръщаше звезда,

погълната от жареща химера!?

 

 

Загадъчно пресмяташе страстта

по знаците на женствена Венера.

Пресъхна ли морето на юга.....

или съм в прецъфтялото му "вчера"!?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...